Велики Новгород и Валдай

ВЕЛИКИ НОВГОРОД е един от най-старите градове на Русия, в който се намират около петдесет от най-ценните паметници на древноруската архитектура от XI до XVII век. Главната забележителност е местният Кремъл (Детинец), който в продължение на столетия е бил религиозен, политически и културен център на Новгородската земя.  Ансамбълът на Кремъла включва: Софийския събор, Палатата на Владиката (Грановитая палата), църквата Андрей Стратила, църквата Сергий Радонежски, здание „Присутственных мест“ ( помещениа в които, органите на държавната власт и местното самоуправление използват за работа с гражданите), паметника „Хилядолетиено на Русия“, крепостните съоръжения. Софийският събор (XI в.) е най-стария каменен храм в Русия, построен по времето на новгородския княз Владимир Ярославович, син на Ярослав Мъдри. През XII век, Софийският събор станал главния храм на Новгород.

В събора се пазят фрагменти на фрески от XI-XII век. Тук се пазят и чудотворната икона „Знамение Божией Матери“, „Премудрость Божия“, „Тихвинская икона Богородицы“. Ярославовото дворище е архитектурен ансамбъл на десния бряг на река Волхова срещу Кремъл. той е паметник на архитектурата от XII-XVII век и включва: Николския събор, църквата „Успения на Торгу“, църквата „Параскевы Пятницы на Торгу“, църквата „Георгия на Торгу“, църквата „Жен-Мироносиц“ и комплекса „Гостинен Двор“.

Един от най-старите обители в Новгород е „Свято-Юрьевия мъжски манастир“ (манастир Светия Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги). Той е разположен до началото на река Волхов около езерото Ильмень. Главният храм на манастира – Георгиевския събор е построен през 1119 г. и него се пазят фрагменти фрескова живопис от XII век. Новгородският музей на архитектурата от дърво „Витославлицы“ се намира в живописна местност, близо до Юриевия манастир. Названието на музея е свързано със село Витославлица, което се е намирало на това място от XII до XVIII век. Върху територия от 300 декара са събрани 26 архитектурни паметници от XVI – XIX век: жилищни домове, камбанарии, църкви, ковачници, мелници, хамбари и други стопански постройки, докарани от различни краища на Новгородска област.

За първи път за ВАЛДАЙ се споменава в руски писмени източници през 1495 година. Днес във Валдай действа Валдайски Иверски Святоозерски мъжски манастир, Троицки събор и Петропавловска църква. Във Валдай се намира единственият в Русия музей на камбаните.

Валдайският Иверски Святоозерски мъжски манастир (XVII в.) е разположен на един от островите на Валдайското езеро, преименувано по случай на създадения манастир в Святозерски. Той е бил основан от патриарх Никон през 1653 година в чест на чудотворната Иверска икона на Богородица. Първата каменна сграда на манастира е Успенският събор (1656 г.), запазил се до днес. Иверският манастир е играл голяма роля в църковния, политически и културен живот на Русия. Тук е работила първата провинциална руска типография.

Музеят на камбаните е разположен в попътната дворцова църква Великомъченица Света Екатерина (XVIII в.). Сред експонатите са представени: първата руска камбана от 1536 година, църковни камбани от XIX век, отляти във Валдай, Ярославъл, Петербург, Устюг. Музейният камбанен център е единствения в Русия музей, в който са събрани камбани от целия свят. Той се намира в памятник на гражданската архитектура и градостроителство от началото на XX век, на 50 метра от Музея на камбаните.

Експозицията на Музейния камбанен център се състои от четири тематични зали, преминавайки през които, можете да се запознаете с историята на камбаните от древността до днес. Тук са представени ритуални камбани от Китай, Виетнам, Индия, Бенин и други страни, христиански камбани от Европа и Русия от XII-XVIII век, камбани отляти във Валдай и други заводи за камбани в Русия от началото на XIX до XX век.