Воробьевы горы в Москва

„Воробьёвы горы“ – това е голям парк на склона, в завоя на брега на Москва-река, посещението му е включено в Обзорна екскурзия по Москва, която се предлага в пакетните програми.
Разположен е на територия от 1375 декара. През 1987 година „Воробьёвы горы“ са обявени за паметник на природата, а от 1998 година той е държавен природен резерват, създаден да запази историко-културната и природна среда, широколистната гора, намираща се в непосредствена близост от центъра на града. От 2013 година резерватът „Воробьёвы горы“ е включен в състава на Центален парк за култура и отдих „Максим Горки“.
На изток територията на „Воробьёвых гор“ започва от Новоандреевските железопътен и автомобилен мостове над Москва-река. От юг и запад територията на „Воробьёвых гор“ граничи с улица Косигин. На север за граница на „Воробьёвых гор“ служи устието на река Сетунь.
„Воробьёвы горы“представляват своеобразна шпора на Теплостанското възвишение, издигащо се на 80 метра на Москва река. На склона към реката растът големи дървета дъб, ясен, клен, липа, бреза, елша, върба, тревни растения в широколистната гора. Тук живеят редки за Москва дребни животни и птици.
Територията на парка пресича „Лужнецкий (Лужниковский)“ метромост със станция на метрото „Воробьёвы горы“ (до 1999 година - Ленинские горы) разположена на него. Лужнецкий мост е бил открит на 12 януари 1959 година. Поради грешки в проектирането и строителството мостът е напълно преустроен и през 2002 година той отново е открит.
Своето име „Воробьёвы горы“ са получили от село Воробьёва, споменато за първи път през 1453 година в завещанието на великата княгиня Софьи Витовтовна. От 1473 година селото е владял Иван III. От тогава селото е собственост на Великите князе на Москва. През Воробьёво се завръща в Москва болният Василий III малко преди да умре. Тук той прекарва последните си дни от живота и на 3 декември 1533 година влизайки в Москва умира. Във Воробьёвския дворец изчаква края на огромния пожар през юни 1547 година Иван Грозни. Тогава изгаря примерно една трета от Москва.
В края на XVII век, при управлението на царевня Софья, е бил построен нов Воробьёвски дворец, дълъг 80 сажена (около 160 метра), с дървен корпус на каменен фундамент. През 1732-1735 години архитект Мичурин построява на негово място нов двуетажен дворец с 250 големи и малки зали.
През 1776 година във Воробьёво е бил пренесен дървеният Пречистенски дворец на Матвей Казаков. Той е бил построен временно на улица Пречистенка през 1774-1776 година. Дворецът е изгорен през 1812 година при влизането на Наполеон в Москва. След това на Воробьёво дворци не са строени. В началото на ХХ век това е било традиционно за средната полоса на Русия село с църква Троица, построена през 1811-1813 години. Селото съществува до 1956 година, когато постройките са разградени, а жителите разселени. За него нямало място редом до новия корпус на Университета. Днес за Воробьёво напомня само названието на месността и Троицката църква на завоя над Москва река.
На 12 октомври 1817 година на „Воробьёвых горах“ е положен първият камък на Храма Христос Спасител в памет на Отечествената война от 1812 година. Тук е било планирано изграждането на храм с височина 170 метра към който да водят стъпала от реката нагоре.В подземието на храма е трябвало да се намира крипта. Но поради проблеми с грунта и промяна на проекта, през 1826 година строителните работи са прекратени. По късно Храмът Христос Спасител е построен на брега на Москва река срещу Кремъл и открит на 100 годишнината от Отечествената война от 1812 г.
На „Воробьёвых горах“ се намира Воробьёвският резервоар на московския водопровод. Това огромно съоръжение с обем от 170 000 кубически метра вода е построено през 1902 година от архитект М.К. Геппенер. Над резервоара е бил издигнат красив павильон с набюдателна площадка и градина. По време на откриването в запълнения резервоар с вода инженерите на водопровода излели в него бутилки шампанско, купени в съседния ресторант Крынкина, за да могат всички московчани да отпразнуват събитието. Днес резервоарът се намира на територията на Мосводоканал и достъпът до него и павильона е забранен.
„Воробьёвы горы“ винаги са се ползвали като място за почивка и разходки. През лятото тук са идвали семейства и компании със своите самовари, храна и напитки на пикник. През зимата тук са карали ски. Продължавайки тази дореволюциона традиция, през 1953 година тук е построен ски трамплин. Около трамплина е изградена ски писта за спускане и ски лифт.
През 1948 година, на площадка, отдалечена на 850 метра от най-високата част на „Воробьёвых гор“, върху здрава основа, започва строителството на новия корпус на Московския Университет. Той е висок 182 метра, а заедно с върха-игла – 240 метра. Построен е по проект на група архитекти водени от Л.В. Руднев. На 1 септември 1953 година Университеът е бил открит. От Университета до ръба на хълма, на който е разположена наблюдателна площадка, е изграден широк булевард с цветни градини и алеи, фонтани, чугунени фенери и бюстове на известни руски учени.
През 2014 година наблюдателната площадка на „Воробьёвых гор“ бе реконструирана. На нея е монтирана интерактивна гранитна карта на Москва, а през 2015 година на „Воробьёвых горах“ е поставен паметник на покръстилия Руси, княз Владимир.