Гуанджоу диша въздуха на парите

Един от символите на новия Китай е подтискащо ефектен. Пекин е лицето на китайския бум, то Гуанджоу е сърцето му. Най-скъпоценния камък в короната на китайския растеж – той е част от провинция Гуандонг (или както е известна с британското си наименование Кантон), където се ражда социалният капитализъм на Дън Сяопин и която "Икономист интелиджънс юнит" нарече определено най-големия успех на китайските реформи.

Кръвоносните съдове - жилищните комплекси, които се издигат на височина от средно сто метра - засмукват и изплюват милиони китайци всеки ден и всяка нощ по артериите му - разширяващите се естакади, мостове и пътища. В центъра на града (който е непрекъснато променящо се понятие) се издигат гигант до гигант - дори хотелите тук са потискащо огромни, сякаш някой е нарисувал скици на нормални сгради и после ги е разтеглил нагоре. Всъщност целият Гуанджоу изглежда като излязъл от японска анимация - трудно е да си представиш как хората живеят нормално в такава футуристична среда.

Дори с кола пътуването тук винаги е дълго - при огромната височина на сградите всяка една от тях изглежда измамно близо. Някои от жилищните блокове в кварталите са с размери, които подсказват за обитатели колкото един малък български град. Други сгради пък са толкова нови, че до тях още няма улици, като например току-що отвореният "Риц - Карлтън" (и поради тази причина той вероятно е най-евтиният от световната верига).

Докато обикалям из улиците с такси, се хващам да мисля, че ако в центъра на града квадратният метър струва 2000 евро, а в покрайнините - 300 (такива са цените според местни хора, с които разговарям), някой е направил невъобразимо количество пари от всички тези небостъргачи. Тук се усеща мирисът на успеха, на растежа, на задоволството. Гуанджоу диша въздуха на парите и с всяко разширяване на дробовете му изникват нови и нови огромни сгради от стъкло, алуминий и бетон. Това не е просто показност. Това е грандиозната витрина на цели десетилетия на върха - провинция Гуандонг расте с темпове, по-високи от тези на китайската икономика още от 80-те години на миналия век. Китай е фабриката на света, а Гуандонг е главният цех.

Близо 31% от износа на страната се произвежда покрай делтата на Перлената река. Брутният вътрешен продукт на провинцията през 2007 г. е бил близо 300 млрд. евро - ако беше в ЕС, щеше да е 7-та по големина икономика. Измерен по паритет на покупателната способност на глава от населението пък, БВП прави Гуандонг по-богат от петте най-бедни членки на ЕС, сред които естествено и България. Наскоро губернаторът на провинцията обяви, че стремежът ще е да се намали растежът на около 9% - средното за цялата страна, за да се пригодят инфраструктурата и институциите, както и да се изгладят проблемите, възникващи след такова ускорение. "Те направиха по-лесното, сега им предстоят наистина трудните реформи", каза в Пекин един представител на европейския бизнес, който е в страната далеч преди възходът й да бъдет усетен на Запад.

Преминаването към високотехнологична продукция е част от предизвикателството пред Китай и Гуандонг. Родилните белези на китайския капитализъм личат с особена сила тук. Средната заплата в провинцията около Гуанджоу например е около 80 евро, докато в града е между 300 и 500, което припомня че възходът се дължи изключително на използването на евтиния труд. Страхът от загубването на работата е все още огромен мотиватор - в Китай доскоро компаниите в по-малките населени места държаха в списъците със служители имената на вече уволнените, за да не нараняват "чувството им за принадлежност към общността". Това е и част от причината за пословичната спестовност на китайците - в страна, която няма работеща пенсионна и осигурителна система, всеки може да разчита само на себе си.

Друго предизвикателство е разширяването на улиците. "Напоследък не мога да стигна на училище, признава ми един от младежите, работещи като стажанти за европейска компания в Гуанджоу. Трафикът е толкова ужасен, че има хора, които живеят по-далеч и тръгват часове по-рано. Аз за щастие живея близо до училището и ходя пеш. Иначе ми отнема дълго време." Освен успех и пари във въздуха над града се носят доста по-зловонни миризми. Смогът, както на много други места в Китай, и тук е неотменна част от пейзажа. Начинът да ограничи и смога, и социалните проблеми според местната власт и според плана на Пекин е да се превърне Гуандонг в център на високите технологии, докато останалата индустрия бъде преместена навътре - в Западен Китай.

Модерно летище на Гуанджоу посреща самолетите почти на всички световни авиокомпании и на местни големи китайски национални авиокомпании. Туристите от България пътуват обикновено през Пекин или Шанхай с полетите на Аерофлот. В последно време много търсени стават евтини самолетни билети с авиокомпании Emirates и Qatar Airways, това се случва поради много изгодни цени на самолетни билети, висока норма за безплатен багаж и ниски цени за 1 кг така наречен „свръх багаж”.

Много популярни и предложенията и на авиокомпании Turkish Airlines и Lufthansa, полетите на които също минават основно през летище Пекин и Шанхай. Част от търговците, пътуващи до изложенията в Гуанчжоу ползват разработения маршрут – с двупосочен самолетен билет от София до Хонк Конг и след това с влака до провинция Гуандонг /Кантон/. В този случай цената на самолетни билети излиза около 500 – 550 евро.

А индустрията не е никак малка. Телевизори, климатици, хладилници, дрехи, играчки, електроника, коприна, захар - ако нещо може да бъде направено, значи Гуандонгго прави. Това означава, че всички искат да бъдат тук. Списъкът с американски, немски, британски, френски, белгийски и всякакви други компании представлява "кой кой е" в световния бизнес. Чужденците пристигат тук, както и в другите два големи центъра - Пекин и Шанхай, с идеята да бъдат там, където всичко се случва

"Живях година тук и когато се върнах в Дъблин, открих, че градът ми изглежда замрял. Тук непрекъснато имаш усещането, че нещо става, че си свидетел на промяна. Затова и се върнах", сподели ирландец, който в момента работи в Пекин. Такова е мнението и на много други чужденци, сред които немалко бизнесмени. Да бъдеш в място като Китай дава адреналина на това да си в центъра на новото в света.

Докато се разхождам с такси по непрекъснато оживените улици, забелязвам приготовления, които оставят впечатлението, че градът се готви за изпит. Един плакат потвърждава съмненията ми: Гуанджоу ще бъде домакин на азиатските игри през 2010 г. Дръвчета биват засаждани отстрани на новопостроените улици, уличното осветление ги следва по петите, а на брега на Перлената река се издига наполовина построената атракция, която има за цел да донесе на града световна известност - телевизионната кула.

Дори сега тя стърчи над околните небостъргачи, а когато бъде завършена, със своите 610 метра грандиозната постройка ще се превърне в лесно разпознаваем символ на кантонската столица. IfyougocarryingpicturesofchairmanMao, youaren'tgoingtomakeitwithanyoneanyhow (ако разнасяш наоколо снимки на председателя Мао, няма да постигнеш нищо с никого), пее Джон Ленън в песента "Революция" на "Бийтълс".

Гуанджоу и Китай откриха тази истина отдавна. Мао може и още да виси на "Тянанмън", но кулата на Гуанджоу е само един от новите символи на Китай. И те са далеч по-ефектни.

Приложение в."Капитал"