Малко са архитектурните ансамбли в света, които могат да се сравнят с Кремъл по историческата си значимост. Първата дървена конструкция на това място е издигната през XIIв. Следвайки традиционния модел на развитие на руските градове Москва се разраства под формата на концентрични окръжности около крепостта, която всъщност играе ролята на център (кремль означава цитадела, крепост).
През късния XVв. градът се превръща в център на огромната руска империя, а Кремъл – в символ на нейната загадъчност и могъщество. През XXв. Кремъл се превърна в синоним на съветското правителство.Една добра разходка: Влизане в Кремъл през бялата Купатиева кула, пресичане на моста и влизане през Троицката кула. От дясно се издига голяма сива сграда – Държавният кремълски дворец, отляво – жълтото здание на Арсеналът. Направо е разположена църквата Дванадесет апостоли, пред която се намира Цар-топ.
По-нататък на огромен пиедестал пред камбанарията Иван Велики се издига Цар-камбана. Наляво от камбаната се стига до Съборния площад – историческото сърце на Кремъл. При обиколка на площада в посока обратна на часовниковата стрелка от лявата страна на площада се извисява внушителната сграда на Успенския събор, отляво на събора е по-малката еднокуполна църква Ризоположение. След Успенския събор се стига до Архангелския събор, малко по-навътре от него е разположен и Благовещенския събор. И трите храма днес функционират като музеи. След напускане на Съборния площад при Благовещенския събор се стига до оживен път, по който се стига до административните сгради на руското правителство, които не са отворени за посетители.
Продължава се по хълма към Големия кремълски дворец, който всъщност е ансамбъл от сгради, в чийто състав влиза Теремной дворец и датиращата от XVв. Гранитова палата. От дясната страна е разположено жълтото здание на Оръжейната палата – най-старият и най-богатият кремълски музей. В същата сграда е и Елмазният фонд.
Извисяващият се над Съборният площад храм е една от най-древните постройки в кремълския ансамбъл. Той е създаден по образец на Успенския събор в старинния руски град Владимир в периода между 1475 и 1479г. Дело е на италианския архитект Аристотел Фиорованти, който е живял дълги години в страната, изучавайки традиционната руска архитектура. Увенчано от пет позлатени купола, зданието изглежда строго и тържествено. Този храм е поразително просторен – вътрешността му е обляна от светлина, проникваща през двата реда тесни прозорци.
В храма се намират множество редки древни произведения на изкуството като иконата на Владимирската Богородица (XIв.), Св. Георги (XIIв.) и Троица (XIVв.). Украсеният с дърворезба трон вдясно е принадлежал на Иван Грозни, а позлатеният трон в отдалечения ляв ъгъл бил предназначен за царицата. До революцията през 1917г. Успенският събор е бил най-важният руски храм. Именно тук са се провеждали тържествените церемонии при коронясването на царете – традиция, която се запазва дори след преместването на столицата в Санкт-Петербург
Този петкуполен събор е построен по поръка на Иван III (известен като Иван Велики), по време на чието царуване в Москва и особено в Кремъл, се развива бурна строителна дейност. Храмът е издигнат в периода между 1505 и 1509г. на мястото на древна църква със същото име. Той е създаден по проект на италианския архитект Алевизо Нови. Пищната украса на сградата носи характерните черти на италианския Ренесанс.
Те личат особено ясно в оформения като раковина фронтон. Храмът е гробница на руските князе и царе до 1712г., когато за столица е обявен Санкт Петербург. Тук има 46 гроба, като най-древен е този на Иван Калита (Иван Скъперника), умрял през 1340г. Върху стените и колоните на храма са изобразени сцени с исторически сюжети – фигури на воини, византийски императори, киевски, владимирски, новгородски и московски князе
Този забележителен образец на руската архитектура съчетава в единно цяло изкуството и религията на цели три столетия. В миналото съборът е изпълнявал ролята на домашна църква на московските владетели. Основите му са положени през XIVв. През XVв. на мястото изниква триъгълна тухлена църква в ранномосковски стил. Частично разрушена от пожар тя е престроена при управлението на Иван Грозни. Оттогава датират и шестте й позлатени кубета. Югоизточният вход на храма е построен специално за цар Иван, тъй като заради шестте си брака не е имал право да влиза в храма през главния вход. Блестящите фрески от 1508г. са дело на руския художник Феодосий. Подът на храма е облицован с ахатовитен яспис, дар от персийския шах
Тази камбана (колокол) освен, че е най-голямата, със сигурност е и най- безмълвната в целия свят. Всъщност никой никога не е чувал нейния звън. Поръчана през 1730г., камбаната е повредена още при отливането й. Тя тежи повече от 200 тона и е висока 6 м. От външната страна е украсена с барелефи, на които са изобразени цар Алексей Михайлович и царица Анна Ивановна
Цар-топ, най-голямото оръдие /пушка/ в света, също как-то и Цар – камбана никога не е изпозван. Топът е отлят през 1586 г. от майстора Андрей Чохов. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешниеят лафет е създаден през 1835 г. и е декоративен.
Оръжейната палата е най-старият и най-богатият дворцов музей. Той е основан през 1806г. като Императорски дворцов музей. Първоначално в състава му са били включени три императорски съкровищници: дворцовата съкровищница, където се съхранявали царските регалии и подаръци; конюшенная казна, в която са били изложени парадните украшения за конете и каляските, използвани от руските царе при тържествени церемонии; оръжейната сбирка – колекция от оръжия, предмети на въоръжението и други ценни експонати, събирани от главните арсенали и оръжейни складове в страната.
Днес колекцията се състои от близо 4000 експоната, датиращи от периода между XIIв. и 1917г. Тук е изложена сбирка от редки сребърни предмети от XVIIв. Обиколките на Оръжейната палата обикновено започват от втория етаж. Залите от VI до IX са на първия етаж, а тези от I до V – на втория. В зала I са изложени сребърни и златни предмети от периода XII – XIXв.
В зала II е изложена колекция от ювелирни изделия, датиращи от периода XVIII – XXв. Именно тук е изложена и сбирката от яйца на Фаберже. В зала III са изложени ориенталски и западноевропейски оръжия. В зала IV се съхранява колекция от оръжия и предмети на въоръжението от периода XII – XIXв. Тук са изложени и сабите на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, националните герои, освободили Москва от полските нашественици през смутното време.
В зала V са изложени златни и сребърни предмети, дарени на руските царе от чужди страни. В зала VI са изложени разкошни царски, патриаршески и митрополитски одежди. Те са ушити от коприна, кадифе и брокат, украсени със златни бродерии и инкрустации от скъпоценни камъни и перли. В зала VII се намират царски регалии и тронове. Най-стар е облицованият със слонова кост трон на Иван Грозни. Тук е изложен и първият трон на Петър Велики. Тук е и трона, подарен на цар Борис Годунов от персийския шах Абас. Той е с фина позлата и е инкрустиран с повече от 2 000 скъпоценни камъка и перли.
В зала VIII се намират украшения за коне от периода XVI – XVIIIв. В зала IX се намира удивителна колекция от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на цар Борис Годунов от крал Джеймс I. Най-атрактивният експонат от колекцията е френската карета на Екатерина Велика.
Тази уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни в Кремъл е уредена през 1922г. от младото съветско правителство. Експонатите, които са изложени тук, датират от XVIIIв. до наши дни. Най-забележителни са диамантът Орлов, подарен на Екатерина Велика от верния й поданик граф Орлов и диамантът Шах. Той е подарен на цар Николай I от персийския шах през 1829 г.
от Fodor's
Аеротур ММ | aerotourmm.com | Политика за поверителност | Платформа за ОРС | 2001-2022
Туроператор с Удостоверение №04625 / 28.01.2005 | Администратор на лични данни с идентификационен №115643 / 20.05.2013
