"Красные ворота" в Москва

Названието на този площад напомня за Триумфалните порти /врати/, които са били изградени тук през 1709 година за посрещането на руските войски, след разгрома на шведите водени от Карл ХII при Полтава.  Триумфалната арка тогава така възхитила московчани със своята красота, че те я нарекли Красные (красиви) ворота /порти/, макар официалното име да е било Триумфалните порти на Мясницката улица до Земления вал.

До края на XVII век, тук, от двете страни на Земления вал (днес – Садовое кольцо), се намирали „огородные слободы“. Във вътрешната страна на града е била дворцовата „Огородная слобода“ с църквата „Харитония в Огородниках“, а отвън, зад вала, градините на Вознесенския манастир. Най-близката кула за влизане в града, Скородома, се намирала в района Старата Басманна улица. Но градските жители направили пряк път, пробивайки в дървените стени с кули построени през XVI век върху Земления вал, т.н. „Проломные ворота“. И вече Петър I минавал през Преображенск и Немската слобода по новия път: през Николската и Мясницката улици, Проломные ворота и по улицата, получила название Нова Басманна. Тогава и „Огородная слобода“ престанала да бъде такава, тъй като в нея се заселили офицери и се превърнала в Капитанска.

На 21 декември 1709 година, руската армия-победител тържествено влязла в Москва. Шествието се проточило на няколко версти. В средата на колоната яздил Петър I, а от двете му страни, генерал-фелдмаршал Меншиков и командирът на Преображенския полк княз Долгоруки. По целия път войската е била приветствана от народа, а самото шествие минало под седем арки, „височината и пищността на които“, по спомените на датчанина Ю. Юст, не могат да бъдат описани. Те били украсени със злато, емблематични картини и покрити с надписи.

Триумфалната арка на Земления вал, поставили московските купци /търговци/. През 1721 и 1727 година тя била обновявана. А през 1742 година по случай коронацията на Елизавета Петровна, чиито тържествен кортеж от Лефортово до Кремъл е трябвало да мине под арката, тя била преустроена по проект на архитект М. Земцов. Тематичното оформяне през 1742 година е било в прослава на науката, изкуствата, промишлеността и търговията. Но през горещия и сух  май на 1748 година аргата изгоряла. През декември 1752 година, архитект Д.В. Ухтомски  поставил „отно същата арка на същото място“, но от камък и мрамор. Червени (по цвят) портите станали в началото на XIX век, когато древният смисъл на думата „красный“ - красив -  започнал да се забравя. Такива те останали до революцията. През 1926 година били отреставрирани, но скоро след това разрушени по постановление на Моссъвета, „поради теснота за преминаване на транспорта“. Тогава била разрушена и стоящата наблизо църква „Трех Святителей».

Да съборят портите са се опитвали и през XIX век. През 1860 година „Комисията за ползите и нуждите обществени“ при Московската градска Дума тайно продала портите за събаряне на чиновника Миляев за 1500 рубли, но след като московчани научили за това, продажбата била забранена. Друга комисия през 1873 година още веднъж се опитала да повдигне въпроса за събаряне, но Думата отново отхвърлила това предложение. Повече до 1926 година не се опитвали да съборят Красные ворота.

Но не само с тях е известен този площад. В нощта на 2 срещу 3 октомври (на 14 срещу 15 по нов стил) 1814 година в незапазилия се до днес дом на генерал-майор Толя до Красные ворота се е родил   Михаил Юрьевич Лермонтов. За преместване в Москва още през август 1814 година настояла бабата на Лермонтов – Елизавета Алексеевна Арсеньева, тъй като се безпокоила за здравето на дъщеря си Мария Михайловна. Кръстен Лермонтов е бил в църквата „Трех Святителей“ до Красные ворота която е била съборена през 1928 година.

Домът, в който се е родил поетът, е съборен в края на 1930-те години с резолюция  „ у нас има и по известни хора от Лермонтов“. Мемориалната плоча поставена по повод столетието от раждането на поета, се пази в дом-музея М.Ю. Лермонтов. През 1964 година на сградата, построена на мястото на дома в който се е родил Лермонтов е поставена нова мемориална плоча. През 1965 година в градината на площада е поставен паметник на поета, изработен от скулбтура И.Д. Бродски.

През 1933-1934 година архитект  И.А.Фомин , проектирайки станцията на метрото „Красные ворота“, въплатил спомена за изгубената арка в наземния вестибюл.

Площадът „Красные ворота“ през 1941 година, във връзка със столетието от гибелта на поета, е преименуван в Лермонтовски, но московчани по традиция продължавали да го наричат площад Красные ворота. В резултат на това името Лермонтовски получава градината и площадът след Садовое кольцо, а площадът от вътрешната страна, до вестибюла на метрото, през 1994 година е върнато историческото име.

© «Узнай Москву»

Аеротур ММ | aerotourmm.com | Политика за поверителност | Платформа за ОРС | 2001-2022
Туроператор с Удостоверение №04625 / 28.01.2005 | Администратор на лични данни с идентификационен №115643 / 20.05.2013

cross