Приказка, наречена Узбекистан: омайна природа, древни градове и източни базари

Узбекистан — перлата на легендарния Път на коприната и истинска съкровищница за пътешественици.

Страната съчетава необятно богатство от древни архитектурни паметници, ароматен узбекски плов, приготвян по хилядолетни рецепти, високи планини и тюркоазени езера, както и несравнимо източно гостоприемство — всичко това ви очаква тук.

Посетите ли веднъж тази удивителна земя, несъмнено ще пожелаете да се върнете отново. А аз ще ви помогна да се ориентирате — с какво да започнете и какво непременно да видите.

Кога е най-подходящото време за пътуване до Узбекистан

Най-добрите месеци за пътуване са април и октомври.
От средата на юни до средата на август времето е изключително горещо: дневните температури надхвърлят +40°C, а нощните рядко падат под +30°C. Местните наричат този период чилля — „четиридесет дни на тежка жега“, когато почти нищо не може да се върши.

Извън градовете жегата е още по-силна, затова е най-добре да изберете други месеци — така ще можете спокойно да разгледате всички забележителности.

Какво да видите в Самарканд

Площад Регистан

Това е тържественият площад на Самарканд още от времето на Тамерлан (XV в.) и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Без преувеличение може да се каже, че Регистан е най-красивият площад в страната — неин архитектурен символ, както Червеният площад в Москва, Сан Марко във Венеция или Пласа де Еспаня в Севиля.

Думата „регистан“ в превод означава „място, покрито с пясък“ или „пустош“ — така някога се наричали главните площади на градовете в Средна Азия. Днес почти всички други регистани са изчезнали или не впечатляват с подобно великолепие, затова самаркандският заслужено се пише с главна буква — Регистан.

Площадът е внушителен — 100 на 60 метра. Архитектурният ансамбъл се състои от три великолепни медресета (религиозни училища): Улугбек, Шердор и Тиля-Кари. Сред местните съществува поверието, че ако застанете в средата на площада с лице към медресето Тиля-Кари и си пожелаете нещо съкровено, то непременно ще се сбъдне.

След залез Регистан сияе в мека художествена светлина — не пропускайте да го видите и вечер.

Медресето Улугбек

Построено е първо, между 1417 и 1420 г., от великия учен и внук на Тамерлан — Мирзо Улугбек.
Фасадата му е украсена с десетолъчни звезди, а във вътрешния двор има слънчеви часовници. В самата джамия днес се помещава музей на реставрацията, а посетителите могат да се изкачат до горните килии на учениците и дори на покрива.

Медресето Шердор — „обителта на лъвовете“

Издигнато е между 1619 и 1636 г. и впечатлява с фасада, на която са изобразени лъвове, преследващи джейрани под изгряващото слънце.
Любопитно е, че ислямът забранява изобразяването на хора и животни, но тук майсторите са си позволили да отстъпят от правилото.

В центъра на портала е изобразен слънчев знак, а над него с арабска калиграфия е изписано „Господ е Всемогъщ!“.
Слева от входа, според преданието, се намира гробът на месаря Ходжа Мухаммад Катонгу, който почти десет години безвъзмездно хранил строителите на медресето.

Медресето Тиля-Кари

Построено е най-късно — между 1646 и 1660 г., върху мястото на стар кервансарай. С него ансамбълът на площада придобива завършен вид и получава главна джамия с великолепен златен интериор, от който идва и името ѝ („позлатена“).

Мавзолеят Гур-Емир

Името му означава „гробница на емира“ и това е именно мавзолеят на Тамерлан.
Външният му вид е като от приказка — огромен купол, напомнящ звездно небе, стени, покрити със златни орнаменти и скъпоценни камъни, а по периметъра върви златна лента с цитати от Корана.

Тук почиват самият Амир Тимур, синовете му Шахрух и Миран-шах, внуците му Мухаммад-Султан и Мирзо Улугбек, както и духовният му наставник Мир Саид Барака.
Истинските гробове се намират в подземието, недостъпно за посетители — според легендата, който смути покоя на Тамерлан, ще навлече беда.

Посетете мавзолея към 17:00 ч., когато няма организирани групи, а стените от оникс блестят на следобедната светлина. Вечерната илюминация е не по-малко впечатляваща.

Комплекс Шахи-Зинда

Средновековен некропол, разположен по тясна уличка, по която се редят 11 мавзолея от XIV–XV в. — истинска „улица на вечността“.
Всеки мавзолей е уникален, орнаментите не се повтарят. Най-почитан е гробът на Кусам ибн Абас — братовчед на пророка Мохамед, наречен Шахи-Зинда, „живият цар“.

Основният поток поклонници идва сутрин, затова най-добре е да го посетите вечер, когато настъпва тишина и магията на мястото се усеща най-силно.

Комплексът Ходжа-Ахрар

Разположен е в покрайнините на древното гробище Джакердиз. Това е спокойно, красиво и искрено място, далеч от туристическата суета.
През XVII век до гроба на Ходжа-Ахрар е построено медресе Нодир Диван-Беги, наричано още „огледалото на Шердор“ заради сходния му декоративен стил. В двора растат черничеви дървета, смятани в Узбекистан за свещени.

Мавзолеят Ходжа Дониёр

Разположен в покрайнините на древния град Афрасиаб, той се смята за мястото, където почиват мощите на библейския пророк Даниил, почитан в юдаизма, християнството и исляма.
Гробницата е дълга 20 метра, а до нея расте 500-годишно фисташково дърво, което, според легендата, отново разцъфтяло през 1997 г., след като патриарх Алексий II отслужил молитва край мавзолея.

Джамията Биби-Ханъм

Това е една от най-величествените постройки на Самарканд.
Огромният входен портал изглежда сякаш е създаден за великани, а монументалният Коран върху мраморен подиум във вътрешния двор подчертава тази грандиозност.

Мечетът е построен по нареждане на Тамерлан след победоносния му поход в Индия (1399–1404 г.) от най-добрите майстори на епохата. По предание е наречен на любимата му съпруга Сарай-мюлк ханъм.
След векове на земетресения и разруха, в края на XX в. комплексът е възстановен в първоначалния си облик. Не пропускайте и мавзолея на Биби-Ханъм — често остава незабелязан, макар да се намира съвсем наблизо.

Сиабският базар

Разположен до джамията Биби-Ханъм, това е пъстър и жив пазар, където можете да купите всичко — от керамика и прясно изпечени самаркандски питки до необичайни украшения.
Отворен е всеки ден от 5:00 до 19:00 ч.

Градът Афрасиаб

На мястото на древния Самарканд се простира обширно плато, покрито с прашни хълмове, под които лежат пластове история. В музея на Афрасиаб се пази прочутата фреска „Картината на посланиците“ (VII в.) и над 22 000 археологически находки — съдове, оръжия, украшения и монети.

Джамията Хазрет-Хизър

Според легендата, след превземането на Самарканд през 712 г. градът бил спасен от потоп благодарение на огромна бяла птица, разрушила вражеска дига. В чест на това чудо тук била построена джамия.
Днешната сграда е от 1854 г., многократно възстановявана. През 2016 г. тук е погребан първият президент на Узбекистан — Ислам Каримов, а две години по-късно е издигнат мавзолей в негова памет.

Платото на демоните — Шайтан Жига

На 30 км от Самарканд се намира мистично място, осеяно с причудливи каменни образувания. Според легендата това са вкаменените воини от древна битка на великани.
На това плато са снимани и известните съветски филми за индианци с Гойко Митич — „Апачи“ и „Улзана“.

Шахрисабз — „Зеленият град“

Един от най-древните градове на Централна Азия, до XVI век наричан Кеш. Това е родното място на великия пълководец Амир Тимур (Тамерлан).
Според предание, когато се родил през 1336 г., държал в ръка съсирек кръв, а небето се покрило с пепелин дъжд — знамение за бъдещата му сила.

Името на града идва от персийските думи шахр — град и сабз — зелен, тоест „Зеленият град“. Той бил център на древната религия зороастризъм, която проповядва избора на добри мисли, думи и дела.

Историческият център на Шахрисабз е в списъка на ЮНЕСКО. Сред най-значимите му паметници са:

• руините на двореца на Тимур — Ак Сарай;
• мемориалният комплекс Дорут-Тилават, където е погребан бащата на Тимур;
• останките на династичната гробница Дорус-Сиадат.

Пътят към града минава през живописни планини, а проходът Тахта-Карача предлага великолепна панорама.
От някогашния беломраморен дворец на Тимур днес са запазени само два величествени пилона — свидетели на някогашното му величие.